Съкровища и пазители
Културни и природни съкровища – и хората, които ги пазят и споделят.
Не туристическа дестинация, а среща – с хора, памет и място.
Културни и природни съкровища – и хората, които ги пазят и споделят.
Говор, истории, знание, песни и танци – „музей“ в преносен смисъл.
Гостоприемни и разговорливи местни хора – срещи от първо лице.
Потайност и сърдечно откривателство – усещане за прибиране при приятели.
Избери какво търсиш и ще ти покажем подходящите преживявания.
Онлайн платформата Naselo.bg, съпътстващата я физическа карта на влашките села Делейна, Кошава и Ясен, творческите продукти, обекти, преживявания и селско-градски приятелства са част от „Резиденция Баба“ – програма на сдружение „Фабрика за идеи“ и резултат от изданието ѝ през 2024 г.
Виж повече„Резиденция Баба“ ни среща с влашките села Делейна, Кошава и Ясен във Видинско – места, в които културното и природното наследство не е подредено за показ, а живее в ежедневието на хората.
През 2024 г. местните жители, екипът ни и участниците в резиденцията заедно сътвориха един живителен „музей“ в преносен смисъл – от говор и обичаи, през чешми и истории, до танци, песни, знание и творческия отклик на съвременни артисти.
Тук срещата не е събитие, а процес – време за разговор, слушане и споделяне, в което мястото постепенно се разкрива.
Идваш с любопитството на странник и си тръгваш с усещането, че се прибираш вкъщи при приятели.
Делейна, Кошава и Ясен са във Видинско и с тях ни срещна „Резиденция Баба“. Жителите им са дружелюбни, гостоприемни, разговорливи и сплотени местни хора – по наше затвърдено впечатление.
Дружелюбни, гостоприемни, разговорливи и сплотени – общност, която посреща и пази своето.
Жителите се самоопределят като власи, владеят влашкия говор наравно с българския език и пазят богата песенна традиция. Власите са и българи.
Пазят и практикуват изумителни влашки песни, хор а́, поменални ритуали – и безценен хумор.
Уникален обичай, запазен и днес – обредно хоро, елемент от поменалната обредност. Изпълнява се на втория ден на Великден – на поляната в подножието на Алботинския скален манастир или на неделното хоро в центъра на селото.